Мистите (мълчащи) водят отшелнически живот и навлизат в същността на орфическото учение, ръководейки се от девиза „Познай себе си, за да познаеш мъдростта на природата и вселената”. Техни учители са истинските орфици – представители на горното равнище (епоптите). Напътствията са от типа: „ Очите ти гледат навън. Обърни ги навътре, за да разбереш първо себе си, а след това и всичко останало!”, „За да разбереш цветето трябва поне за миг да станеш цвете!”

         Обучението е индивидуално и продължава докато не бъдат усвоени всички тънкости на орфическото учение т.е. докато не бъдат придобити пророчески способности.  „Пророчеството е в това, да чуеш гласа на небето, да видиш знаците му и да ги изтълкуваш правилно.” Чрез второ посвещение в светилище от най-висок ранг при особена тържественост приключва обучението. Едва след това мистът може да бъде приобщен към кастата на епоптите и да получи право на обществена изява.

         Аналогия на отшелничеството при мълчащите мисти се среща в много по-късно наблюдаваното исихастко направление в православието (ХІІІ-ХІV в.)

        Висшето равнище в орфизма изисква от епоптите да носят големи отговорности в такива направления като:

        - небе – човек – земя с оглед усъвършенстване на учението;

        - засилване на духовното начало в йеархично структурираното общество;

        - създаване на паралелна духовна власт с всепризнат авторитет от всички слоеве на обществото, без това да дублира или накърнява върховенството на владетеля.

          Екзотеричното направление е насочено към широк кръг непосветени. То включва целия арсенал от обреди, ритуали, гадания, жертвоприношения, предсказания, масови песни и танци, с които се издига духовното ниво и се внушава определен модел на поведение. Чрез ритуалите се инсценират събития, които поддържат установения ред в природата и обществото.

         Орфическото учение, утвърждавайки йерархическата структура на обществото, е насочено към установяване на търпимост и удовлетвореност от заеманото обществено положение на хората от различните съсловия. Още повече, че кандидати за включване в редиците на посветените могат да бъдат набирани от всички равнища сред най-изявените с качествата и способностите си младежи. По този начин се съчетава аристократичността на орфизма с неговата демократичност.

Орфизмът и лечителството

         Орфизмът е пряко свързан с лечебното дело в тракийското общество. Може да се каже, че орфиците са поели отговорността за здравето на хората.

         Мистите, наред с другите си задължения, изучават лечебните свойства на различните водоизточници, на минералите от земята, на растенията и на продуктите от животинския свят. Те разнообразяват асортимента от лечебни средства, разработват рецептури за тяхното ползване и набират необходимите количества лекарства. Разбира се, това става под вещото ръководство на епоптите.

         Освен това мистите усвояват уменията да възстановяват цялостта на костната система при счупвания и изкълчвания. Тренировъчната система се състои във възпроизвеждане цялостта на различни керамични съдове, частите от които са поставени в завързана торба. Съдът трябва да бъде възстановен чрез наместване на отделните части без визуална връзка с тях т.е. през торбата. Тези умения те прилагат по-късно, при преминаването си към съсловието на епоптите.

         Практически светилищата изпълняват функциите на лечебни центрове, където освен терапевтично лечение се осъществяват и хирургически операции. В комплекса от лечителски процедури се включват и въздействия върху психиката на болния чрез баяния, с което се облекчава и ускорява лечебният процес. По такъв начин тракийските лечители лекуват не само болното тяло, а отстраняват и уврежданията на душата. Особено ярък е примерът с лечебното светилище при Глава Панега. То е просъществувало до приемането на християнството, но в народната памет има спомен и до днес.

         Сред населението е разпространено знахарството. Знахарите се занимават с лечение на леки зоболявания – уплаха, навяхвания, с приготвяне на мехлеми за рани, бабуване при раждане. Те са под опеката на официалните лечители, които ги разглеждат като низово свое звено. (Знахарското съсловие се оказва много жизнено през вековете. Съществува и досега в изостаналите от цивилизацията райони.)