Богинята Майка, поради всеобхватността и всемогъществото си, може да бъде възприемана от хората само частично. Много е важно представянето й в изкуството и в свещенодействията да не доведе до оскверняването й. Не напразно още от палеолита фигурките на Богинята Майка са безлики – за да не бъде принизена до равнището на земна жена , прозвищата й са много (Деметра, Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Кибела). Затова мистериите в нейна чест се осъществяват под патронажа на бог Дионис – изразител на хтоничното начало. Това са предимно тържества и тайнства, провеждани в името на бъдещото плодородие. Много по-късно (по данни на гръцки автори) характерът им е променен с въвеждането на прочутите Дионисиеви вакханалии, когато под въздействието на виното се счита, че хората изпитват щастие от живота, който им е определила съдбата. Виното обаче стимулира и агресивност в тяхното поведение.

         Не по-маловажни са и свещенодействията в чест на Слънцето, което се приема като главна причина за живота на земята. Ритуалите се свеждат до жертвоприношения с оглед омилостивяването на Слънцето, съпроводени с молитви и заклинания срещу зли сили, които могат да го омагьосат.

         По този начин се съчетават соларното и хтоничното начало в светогледа на обикновените хора от тази епоха. Тези ритуали са толкова жизнени през вековете и хилядолетията, че и днес наблюдаваме техния отглас (кукерските игри със соларна и хтонична насоченост).

         Интересно би било да се разбере как са общували орфиците с военизираната прослойка в тракийското общество. От наличните артефакти съдим за превъзходната въоръженост на тракийските воини. Късните гръцки автори представят тези воини като храбри, безмилостни, с разбойническа нагласа. Това твърдение би могло да се подложи на ревизия. Може само да се предполага, че офицерите са залагали на отбранителната стратегия с оглед възпиране и отблъскване на нашествениците.

Орфическите табу

         Много съществен момент в Орфеевия кодекс, в отличие от всички останали кодекси от тази епоха, е въвеждането на определени забрани за върховния владетел. За тези табу днес можем да съдим поне в три направления.

         На първо място: „ да не се възвеличава личността и увековечават подвизите на владетеля.” Действително, досега не са открити по тракийските земи артефакти, свидетелстващи за действителни (и въображаеми) победи на тракийските владетели над враговете им. Това са най-често срещаните артефакти в другите цивилизации от тази епоха. По-интересното е, че този вид артефакти е заложен като аргумент при изграждането на историческата наука. От тях се съди за значимостта на съответната цивилизация в историята на човечеството. Единственият бронзов бюст на тракийски владетел, намерен в подмогилен некропол, е от много по-късен период, когато тракийското общество е под силното влияние на гръцката антична цивилизация.

         На второ място: „да не се издигат съоръжения, които да конкурират природните дадености”. Може твърдо да се констатира, че по нашите земи през целия им тракийски период не са изграждани съоръжения от типа на пирамиди, зикурати, вавилонски кули, градини на Семирамида. От гледна точка на историческата наука това принизява значимостта на тракийската цивилизация и я изпраща едва ли не зад кулисите на историята. Тук виждаме как високоекологичната орфическа доктрина влиза в противоречие с много по-късно изградената концепция за историческа значимост.

         На трето място: „да не се изграждат големи полиси, нарушаващи природната хармония”. Факт е, че по нашите земи не са открити руини от укрепени градове – столици на тракийски владетели с десетки и стотици хиляди жители. Единственият тракийски столичен град Севтополис е изграден в много по-късен период под чуждо влияние и в нарушение на орфическата доктрина. Според орфическата концепция, изградена върху многовековната практика на предците, струпването на  толкова много хора на едно място води до нарушаване на природното равновесие. Това се отнася както до осигуряване на прехраната, коята става за сметка на необратимо изтощаване на природните ресурси, така и за замърсяване на природата. (С този феномен се сблъсква и нашето високотехнологично общество).

         Освен това укрепените с крепостни стени процъфтяващи мегаполиси са привлекателни за завоевателни нашествия с цел грабежи. Провежданите битки и осъществяваните продължителни обсади също унищожават природната среда.