Орфизмът разглежда духовните постижения като оставащи при хората от следващите поколения. Иначе не би имало приемственост, не би съществувал „заветът на предците.” Ако нетленната вечна духовност се съвместява с тленните, временните човешки тела, то неестествено е тя да изчезва със смъртта на хората. (Действително, нима след смъртта си Леонардо и Рембранд, Шекспир и Сервантес, Моцарт и Бетховен са изчезнали от живота на хората?)
Това се отнася, естествено, за силно изявените в духовно отношение личности, чиито постижения интересуват и вълнуват хората от следващите поколения. Всички останали души с течение на времето се „разпадат” и „потъват” в небитието. Не напразно и до ден днешен са останали от времето на Орфей помените на 9-тия, 20-тия и 40-тия ден след смъртта, които би следвало да се разглеждат като етапи на този процес.
Тук може да бъде направена аналогия с възприетата от съвременната наука теза за полуразпад на радиоактивните елементи. С гениалната си прозорливост Орфей е предусетил наличието на такава закономерност при неустойчивите субстанции.
Орфей предлага на историята съвсем оригинално решение на проблема за смъртта не намерило място в другите цивилизации от тази епоха. За него може да се съди по мита за смъртта на Орфей. Същността е в това, че тялото му е разчленено, а от отделните части продължава да се излъчва жизненост – Орфеевата душа. В този мит отмъщението на вакханките е само тенденциозна митологична украса. Има и археологически доказателства от по-късни периоди. В разкрити орфически погребения са намирани части от скелети, което не се наблюдава в масовите некрополи. Този подход се радва на приемственост в християнската религия във вид на култ към светите мощи. Части от телата на канонизираните за светци са разпръснати по цял свят, за да въздействат благотворно върху вярващите при съприкосновението им с тези мощи.
Има и многобройни артефакти, представляващи друг вариант на този подход. Става дума за скалните ниши. Издълбани високо в скалите, те са разположени така, че максимално да се огряват от слънцето и да бъдат възприемани от хората. Изпълнявайки ролята на погребални урни, в тях е поставян прахът след кремацията на орфици или представляват символни знаци за орфическите дела.
С гениалната си прозорливост Орфей е предвидил направеното в наши дни откритие за холографската структура на вселената. Това означава, че цялото е закодирано във всяка негова отделна частица, в която се съдържа информация, характеризираща същността му.
Решимост да следваш Господ
"Циркони" ще ударят центровете...