Целият гръцки пантеон от богове и герои е изграден върху принципите на митологията. Даже реални исторически факти ( и, възможно, герои), са оплетени в митологичната мрежа. Такъв е случаят с войната на ахейците срещу Троя. „Хубавата Елена” всъщност е апетитната акватория на проливите, Мраморно и Черно море, която до този момент е владение на траките и техните родственици от северозападното малоазиатско крайбрежие.

         Поради високия авторитет на Орфей сред населението из целия регион на Балканите и около тях му е потърсено място в гръцкия пантеон и форма, под която да бъде представен без да влиза в противоречие с гръцките митологични принципи. От всичките му разнородни качества и способности са избрани тези на прочут певец и музикант. По този начин му се отрежда място в свитата на бог Аполон. Тук Орфей може да се изявява даже като  „солист”, замествайки самия Аполон в редица случаи.

         Вълшебството на Орфеевите музикални способности е достигнало до нас благодарение на античните гръцки и по-късните римски автори. От описанията става ясно, че Орфей може да въздейства с песните и музиката си върху скалите, растенията, животните и хората. От съвременна гледна точка това означава, че той притежава пособността да влиза в информационното поле на различните по  своята специфика обекти, да общува с тях и да им въздейства чрез подаване на съответните сигнали. Това са изключителни способности и до днес необяснени от науката, но явяващи се предмет на психотрониката, предявяваща претенции за алтернатива на официалната наука.