От средата на І хилядолетие пр. Хр. в условията на политическа и военна конфронтация в метрополията и в гръцките колонии се изявяват отделни изключителни творци и цели школи в области като литература и изкуство, история, философия, математика и астрономия.
В своята борба за утвърждаване творческите школи се противопоставят една на друга, достигайки до взаимно отрицание. Това е особено характерно за философските школи. Разработването на идеалистическото и материалистическото направление в тях е типичен пример за абсолютна несъвместимост.
Ритуалните орфически игри са заменени с театрални постановки, произведенията на тракийското изкуство, предназначени за индивидуално възприемане – с импозантни архитектурни и скулптурни произведения и ансамбли, образното възприемане на света – с понятийно-логическо.. Наблюдава се тотална промяна в цивилизационния модел. Започва нова ера в научното и културното развитие на Европа.
Към този период е изживяно директното въздействие чрез музика и слово върху тълпата. Доведена е до съвършенство писмеността чрез адаптиране на линеарното писмо „В”, допълнено със знаци от финикийската писменост. Това позволява да се документират за следващите поколения постиженията на отделните творци. Именно тогава е записан и Омировият епос – стотици години след смъртта на автора (авторите). Опитите да бъдат записани и орфическите химни са обречени на провал, поради категоричното противопоставяне на властите. Първите им записи са от много по-късно време и са осъществени в южната част на Апенинския полуостров.
Всяка декларирана съпричастност към орфизма в гръцкото общество се преследва. Питагорейската школа, обявила се като неоорфическа, е била прогонена от града, в който е развивала дейността си, заради практикуването на езотеричната част от орфическото учение.
Тук следва да се отбележи, че развитието на обществото през почти хилядолетния период след смъртта на Орфей е позволило да бъдат освободени от синкретизма и развити всеобхватно и задълбочено редица орфически идеи. Примерът на питагорейците е показателен. Те разработват в детайли числовата характеристика на света – част от възгледите на Орфей. Вселената е хармония от числа, на която трябва да съответстват и редът в обществото. За доказване на тази си теза питагорейците разработват основните положения на аритметиката и геометрията, разкриват ирационалните числа, дават математическо обяснение на движението на небесните тела. Наред с това те дешифрират математическите закони на музиката, като изследват звуците, които могат да бъдат извлечени от струните на лирата. „Всичко в природата може да се обясни със съзвучията от струните на една лира”. В това се съзира сигнал, че питагорийците са търсили научно обяснение на Орфеевия музикален феномен.
Цивилизацията, зародена в гръцката античност, макар и изпъстрена с противоречия, шества и до днес. След хилядолетието на Европейското средновековие тя се възражда през Ренесанса, за да разгърне могъществото си чрез индустриалната и научно-техническата революция.