Египетската цивилизация е възникнала в условията на определени природо-географски дадености, които са формирали нейната специфика. Главен животворен фактор безспорно е река Нил, която със своите периодически разливи осигурява плодородие на земите наоколо. Това определя ритъма на селскостопанските дейности и организацията на обществото като цяло. Останалата пустинна територия е източник на строителни материали, руди и минерали, необходими за развитието на металодобива, строителството и изкуството.
Плодородието на земите около Нил осигурява продукция, достатъчна за изхранването и процъфтяването на йерархично структурираното общество, включващо непроизводящите съсловия – жреческото, милитаристичното и естествено цялото обкръжение на фараона, състоящо се както от приближени и администрация, така и от хора на науката, културата и изкуството.
Апетитите на върхушката често са надвишавали производствените възможности на страната и тогава погледите са били обръщани към териториите по източния бряг на Средиземноморието и предна Азия, в т.ч. до Месопотамия. Завоевателните стремежи са се увенчавали с успех при управлението на амбициозни и подготвени във военно отношение фараони. Разбира се, в историята има и обратните случаи, когато Египет е ставал жертва.