Периодът на религиозно-социалните промени в Египет е твърде кратък. Обхваща само двете десетилетия от царуването на Ехнатон. Причините за рухването на египетския орфизъм се крият в икономическия и духовия живот в държавата по това време. Големите разходи, свързани с изграждането на новата столица, предизвикват сътресение в икономиката. Духовенството подклажда недоволство сред населението, възпитавано в старите традиции поколение след поколение. Средната класа, прегърнала промените, все още не е достатъчно укрепнала, за да устои на натиска. Военните също се противопоставят на Ехнатон. Хетите лишават Египет от властта му над Сирия. Реставрацията става необратима необходимост.

         Още в началото на своето царуване младият и болнав фараон Тутанкамон е принуден от духовенството да се отрече от реформите на баща си  и да върне обществената система в старото русло. Настъпва краят на египетския орфизъм. Макар и отчитащ повеите на времето в новото царство, той се оказва неприемлив за ретроградно настроеното мнозинство.

         Отмъщението на духовенството за временно отнетите му привилегии е жестоко. Столицата на Ехнатон е разграбена и унищожена. Самият фараон е анатемосан, прикачени са му обидни епитети – изменник, родоотстъпник и др. Осквернен е даже гробът му.

         Възможно е Орфей, вече в напреднала възраст, като върховен ръководител на орфическите школи, осеяли не само тракийските земи, да е проследил погрома над египетския орфизъм през втората половина на ХІVв.пр. Хр. след смъртта на Ехнатон през 1334 г.пр. Хр.

         Част от промените, главно в областта на изкуството, остават трайно в живота на египетското  общество и през следващите епохи и египетският монотеизъм във вид на неантропоморфния единен бог Атон се претворява по-късно в еврейския Яхве, християтския Саваот и мохамеданския Аллах.