Въздействието на Орфей върху психиката на бъдещия Аменхотеп ІV е магнетично. Това е естествено, като се вземат предвид всестранните, изключителни способности на учителя Орфей. Няколко години под негово ръководство са достатъчни за цялостното оформяне на мирогледа на любознателния младеж. Той се превръща в убеден орфист и вярва, че бъдещето на Египет е в монотеизма.

         Още с възкачването си на престола Аменхотеп ІV провежда твърда политика спрямо жреческата каста. Премахва култа на Тиванския бог към слънцето Амон като един от многото богове. Обявява Слънцето за единствен бог – източник на живота. Представен е във формата на слънчев диск с животворни лъчи, насочени към природата и хората. За сравнение – богът на Слънцето Амон е представян от жреците в човешко тяло с глава на сокол. Новият бог се казва Атон, а фараонът приема името Ехнатон – „блясък на Атон”.

         Фараонът реформатор си дава сметка, че вековните наслагвания в духа на старата религия е невъзможно да бъдат премахнати в досегашната столица Тива. Започва изграждането на своя столица (Ахетанон) на ново място (в близост до днешното селище Ел Амарна). Прието е целият период на разцвет в културата и изкуството да бъде наричан Амарнски.

         За проповядването на орфизма от Ехнатон може да се съди по съхранените негови молитви-химни към Атон. Една от тях звучи така:

„ Опиянява ме Твоето излъчване.

Всяка сутрин в теб се взирам.

Протегни към мен ръцете си,

за да възпрема Духа ти,

за да живея винаги с него!

Прошепни името ми на  вечността,

за да не потъне то в забвение!”

         Друг ориентир за орфическата атмосфера в царския двор са запазените фрески, отразяващи пълната хармония в царското семейство. Дотогавашната практика се е свеждала до съблюдаването на строгата йерархична система даже в рамките на семейните отношения, което безспорно създава дисхармония. В химните, отправени и славещи бог Атон, звучи музика, изпълнявана на арфа и флейта. Орфизмът е свързан и с религиозната драма и религиозната лирическа поезия -  израз на духовното извисяване поне във високите етажи на египетското общество. Нов е и подходът към храма на бог Атон. Изключително импозантен по своя замисъл и реализация, той е без покрив, за да се  осъществява непосредственото общуване на богомолците с бога Слънце.

         За принадлежността на Ехнатон към орфическото учение може да се съди и по факта, че подарените от Орфей микенски кани са пренесени от Тива в новата столица. Това свидетелства за високата оценка на фараона за знаковите детайли, останали от учителя, и  за привързаност към орфизма.

         Хармонията в долината на Нил е продиктувана от природата открай време, така че орфическата концепция е намерила тук готова реализация. С пустинята египтяните са били винаги в специални отношения. Тя трябва да бъде преодоляна и победена. Свидетелство за това са огромните строителни съоръжения – пирамиди, храмове, дворци, които демонстрират превъзходството на човека над пустинята.