Периодът ХVІ – ХІІІ век пр.Хр. може да бъде наречен златен за Тракийската цивилизация и заради блестящите постижения в духовната сфера. Появява се плеада блестящи творци, които формират уникалната й философска основа – Орфизма. До нас са достигнали имената на Залиоксис, Евмолп, Морфей, Мирос, Драсикес, Бесос, Тамирис, Музей, Филамон, Памфос, Аристей, Магдис, Олен, Демодок и разбира се, Орфей ( Тези личности са обявени от късните гръцки автори са митични). Орфей е идеологът, вдъхновителят, първосъздателят на това всеобхватно по своя характер учение, твърде революционно за късния период на бронзовата епоха.
Космическият ред
Дългият период на еволюционно развитие по нашите земи с натрупване на опит, знания и умения неменуемо е довел до скокообразна промяна в светогледа. Изучавайки завета на предците и обобщавайки опита на предишните поколения, Орфей счита, че представата за Слънцето, като син на Земята подлежи на ревизия. Слънцето всъщност е всмукало в себе си цялото многообразие на вселената.То се явява неин посланик и закрилник на Земята, осигурявайки й живот и плодородие. Орфей стига до извода, че хаосът и съпровождащите го стихии, които всяват страх и паника у хората, са временни спътници на космическия ред, разразили се тук, на Земята. Единното начало е породило хармония, която чрез Слънцето достига до Земята и хората. Да се обожествяват стихиите, както са правили предците, е заблуда. Стихиите могат да бъдат укротени чрез магически процедури, които орфиците разработват и осъществяват за хората от различните прослойки на обществото. Това е цял комплекс от свещенодействия, специфичен за всяко едно от съсловията. Изхожда се от презумпцията, че у човека са заложени две начала – земно, телесно и небесно, духовно. Телесното начало допуска появата на такива пороци у човека като завист, алчност, агресивност, стремеж към надмощие над себеподобните и природата. Духовното начало облагородява човешките нрави и „предписва” недоразуменията между хората да се решават „с протегнати ръце, а не с размахани юмруци”
Светогледът на Орфей се оформя още от твърде ранна възраст благодарение на неговата наблюдателност и разнородни, в т.ч. и психотронни, (парапсихологически) способности. Изучавайки звездното многообразие, той стига до извода, че то има единно първоначало и се подчинява на всемерна и всеобхватна хармония. Пътеводна звезда, красиви съзвездия, определящи съдбите човешки, млечен път, пресичащ от край до край небосвода, могъщо слънце и загадъчна луна. Това му дава основание да заложи хармонията в основата на своето учение. Орфей стига до убеждението, че трябва да бъдат подпомогнати хората да възприемат и прилагат хармонията във взаимоотношенията помежду си и в поведението си спрямо Майката природа. Насилието, агресията, нетърпимостта са пороци, които трябва да бъдат отстранени.
Монотеизмът
Слънцето ежедневно събужда и приспива Земята. Слънцето ежедневно възражда и прекратява земното плодородие. В него е съсредоточено както единното начало, така и цялото небесно всемогъщество. Това е първият монистичен възглед в човешката история. Култът към Слънцето като единствен Бог, достоен за поклонение, е в противоречие с господстващия повсеместно до този момент политеизъм. Многобожието, според Орфей потиска човека и му пречи да влезе в хармония с всемира, поради разнобоя (и противоречивостта) на въздействията върху хората о страна на различните божества.
Монотеистичният възглед е възприет по-късно от редица религиозни учения. Най-изразителен е примерът с християнството. Неговият канон е оформен в Европа, в сърцето на Римската империя под забраната на Рим и при благословията на Константинопол. Това става под силното влияние на остатъците от късноантичния орфизъм. В Италия, в катакомбите на преследваните християни са намерени артефакти, свързани с орфизма. Може да се предположи, орфиците в Римската империя са станали инициатори в нововъзникващото християнско учение като съпротива срещу потискащия ги векове наред гръцки и римски политеизъм. За това говори фактът, че олтарите на християнските храмове,независимо в коя част на света са построени църквите, са ориентирани на изток, към орфическото изгряващо слънце, а не към светите Христови места. Освен това, ореолът при иконите на светците също може да бъде интерпретиран като слънчевия диск, който влива сили и подтиква към извършване на светите дела.
Монотеизмът, в смисъла на единното световно начало, завещан ни от Орфей, е с актуалност и днес чрез теорията за Големия взрив в науката и чрез възгледа за сътворението в религията.
Необятното небесно пространство се възприема от Орфей не само с всеобхватността си, а и с дълбочина , от която произтичат прозренията.
Времето се счита за циклично, поради вечното обновяване на природата, но то е и мигновено, т.к. в него съществува миналото (спомени), настоящето (бит) и бъдещето (желания).
