Хармонията на Вселената е изразена  и чрез сакрални числа, които характеризират ключовите моменти от живота. Числата се възприемат като образ на света и отразяват неговата структура и цикличност. С единица се обозначава съвършената цялост на Космоса. Вселенският център е източник на всичкото. Двойката характеризира бинарните противоположности и връзки (слънце – земя, ден – нощ, мъж – жена). Лансира се разбирането, че противоположностите са родени в едно гнездо (едно небе с две свои деца, една земя с две свои лица). Те не следва да се противопоставят, а да се разглеждат като взаимно допълващи се мъж и жена – две сърца, сливащи се в една семейна душа. Тройката се свързва с динамичната цялост на света, изразява връзката небе – човек – земя, горно – средно – долно, минало – настояще – бъдеще. С четворката се характеризира устойчивостта на структурите (четири повратни точки в движението на слънцето, четири сезона, четири посоки на света). Седем е магическо число, характеризиращо общата идея за вселената (три + четири). Небето често ни изпраща своите послания със седемцветната си дъга. Десет е израз на безкрайното множество (едно + две + три + четири =  десет). Единното начало ражда множеството, в множеството се проявяват противоречията, като се нарушава реда. Стихиите и хаоса са плод на нарушената хармония. От тук и неблагоприятното число тринадесет, произтичащо главно от недоразумението между хората, съперничеството, егоизма и завистта, носещи нещастие (като такова числото тринадесет се възприема и до ден днешен).

         Орфическата философия разглежда света като единство между неизменност и променливост, за разлика от другите цивилизации от тази епоха (например египетската) не е застинала доктрина, а запазва своята актуалност и хуманност в променящия се свят, включително и през следващите епохи.

Духовността в орфизма

         Духовното съвършенство, като един от идеалите на орфическото учение, се разгръща в две направления – самоусъвършенстване на орфиците и въздейдствието им върху обществото.

         Първото направление, поради езотеричността си, е затворено в рамките на кръга на посветените (истинските орфици). Чрез своите прозренчески възможности, обвити в мистичност, те навлизат дълбоко в тайните на вселената (невидимия свят) и извличат от там нови знания. Същото се отнася и до наблюденията върху природата и поведението на хората (видимия свят). Тези знания се прилагат за усъвършенстване на орфическата доктрина с оглед по-успешното й въздействие върху обществото. Самото орфическо учение е структурирано на две равнища – долно (мисти) и горно (епопти).