От писмените източници е известно, че Орфей е съпричастен към основаването на Делфийското и Самотракийското светилище. Вероятно това се отнася и до редица други, останали извън полезрението на античните автори. Факт е, че светилищата са разположени на места, където се наблюдават аномалии в енергийното поле. Това са обикновено разломи в земната кора, които имат излъчване, въздействащо върху човешката психическа нагласа. Често в тези места бликат извори с високоминерализирана вода, която притежава лечебни свойства. За да се определят местата за светилища, са необходими способности от сферата на психотрониката, каквито е притежавал не само Орфей, а и останалите истински орфици.

         Друг критерий за идентифициране на тракийските светилища е яркото им открояване в съответния район. Обикновено са разположени на възвишения с трудно достъпни скални участъци, които впечатляват със своята импозантност. Това са местата, където земята се устремява към небето, за да „всмуче” от неговата мъдрост.

         Трудният път към светилището подсилва усещането за изключителната значимост на мистериите, които се провеждат там. Изкачването е съпроводено с ритуали, които допълнително подготвят хората за предстоящите им изключителни мистериални преживявания.

         Преддверията на светилищата са местата за жертвоприношения. Тук са съсредоточени всички психически усилия за измолването на здраве, плодородие и благополучие.

         Светилището, като правило, има достатъчно голяма „ритуална зала” под открито небе. В центъра й е разположен олтарът. Там се разпалва свещеният огън, който разкъсвайки тъмнината, потапя присъстващите в мистичността на преживяванията. Тържествената обстановка е доведена до своя апогей чрез изпълнението на химни и жречески гадания. Те се изразяват в телепатично въздействие, ясновидство и пророчество. Фактически от тези гадания зависи изпълнението на отправените от посетителите молби и желания при жертвоприношенията. Финалът на церемонията настъпва с раздаването на свещена „жива” вода на участниците в мистерията. Водният източник или резервоарът е разположен в непосредствена близост с ритуалната площадка. За да се почувства съпричастно към мистерията с „живата” вода, цялото множество се включва в благославящите химни, изпълнявани от жреците. След приключване на церемонията всяко семейство получава своята порция благодействаща лечебна вода в донесения от него специално за целта ритуален съд. Наливането става със специални обредни сребърни съдове, които остават винаги потопени във водата на резервоара. Получената от светилището вода не губи своите лечебни свойства за дълъг период от време. Те се поддържат чрез молитвите, отправяни от всички членове на семейството пред домашния олтар.