За повечето светилища са недостъпни източниците на течаща вода поради разположението им на скалисти възвишения. Решението е намерено в издълбаването с длета в скалите на цистерни с внушителни размери. (Една от цистерните на Перперикон, тази на Акропола, е с вместимост около 25 куб.м.). За запълването на тези резервоари се разчита изключително на дъждовната вода. Интересно е да се проследи как е поддържана „жизнеността” на тази застояла практически вода, без да се допусне нейното заблатяване. Вероятно са използвани два способа за обработката й.

         Първият се състои в използване благотворното въздействие на среброто. Следва да се изтъкне, че поколенията, като се започне  от халколита (след началото на сребродобива), са познавали антибактериалните му свойства. Това се отнася не само за хората, жевеещи по нашите земи. В значително по-голяма степен то е валидно за цивилизациите в много по- южните ( и по-горещи) територии от Балканите. Сребърното фолио е използвано масово за дългосрочно съхранение на храни и напитки. „Сребърна” вода вероятно е използвана и за лечебни цели. Имало е даже период, когато именно заради това среброто е ценено повече от златото. При орфическите светилища са използвани антибактериалните свойства на среброто за продължителното съхранение на водата в резервоарите.

         В историята на тракийското общество имаме артефакт с изключителна доказателственост в тази насока. Става дума за Рогозенското съкровище (макар да се отнася за по-късен период от разглеждания). То е династичен, наследствен сервиз за хранене, комплектован в дълъг период от време, като съдовете са от различни работилници. Изискването е било те да са изработени от сребро.

         Вторият способ е преоткрит в наше време от група нетрадиционно мислещи учени от различни страни. Това е свойството на водата да бъде структурирана по определен начин, осигуряващ й необичайни, в т.ч. и лечебни свойства. Постига се чрез определено благотворно въздействие върху нейната „памет”. Такова въздействие върху водните молекули води до обединяването им в асоциации с определени устойчиви пространствени форми, които й предават новите свойства. Разгледани отблизо, тези пространствени структури изглеждат като разцъфнали цветя. При въздействие върху водата в неблагоприятния диапазон за третирането й се постига обратният ефект. Структурите се променят в обратна посока. Във фолклора такава вода е наречена „омагьосана”.

         В своето ежедневие ние се натъкваме на недопустимо замърсяване на източниците за питейна вода. Едва ли пречиствателните станции са в състояние да възстановят изцяло питейните й качества. Водата притежава възможността да бъде структурирана в асоциации, диктуващи свойствата й. Механичното и химическото въздействие, осъществявано в пречиствателните станции, едва ли е в състояние за заличи от „паметта” й спомена от предишните замърсявания.

         Това е още един пример за това, как орфическите познания далеч изпреварват епохата си.