От началото на І хилядолетие пр. Хр.(и особено през втората му половина) се утвърждава възникналата по-рано традиция за строителство на подмогилни некрополни съоръжения. Тяхното разпространение по цялата територия на днешна България показва, че това е характерно право на местните владетели. Даже след възникването на  държавно обединение на тракийските племена субординацията позволява изграждането на такива некрополи по места. В строителството им участва цялото подчинено население, което работи под ръководството на майстор (местен или нает отвън). Материалите са предимно от близки кариери, но има и превозвани от доста далечни разстояния, където са били подготвяни по предварително зададена форма и размери. Гробниците и даровете в тях са по-богати или по-бедни в зависимост от ранга на владетеля. Някои от тях са истински шедьоври на строителното и изобразителното изкуство (Казанлъшката  и Свещарската гробница).

         Привилегиите на тракийската аристокрация се запазват и през периода на римското владичество. Въпреки наложения римски стил при изграждането на инфраструктура и мрежа от полиси, типично тракийският бит и светоусещане се съхраняват в обществото. Например не се наблюдават характерните за Рим импозантни скулптури на императори и пълководци. Скулптурите на божествата от римския пантеон са в мащаби за индивидуално възприемане в домашни условия.

         Намерено е  и компромисно решение за съвместяване на тракийския орфически монотеизъм с пантеона на римските божества. За това свидетелстват оброчните плочки с изображение на тракийския конник – херос. Намират се в голямо изобилие по цялата тракийска територия и са съсредоточени в селищните светилища. Различните варианти в изобразяването на конника и неговото обкръжение свидетелстват за намерената симбиоза между тракийския и римския светоглед. Римското правило „разделяй и владей”, прилагано в началото на римското настъпление на Балканите, с оглед да се преодолее съпротивата  на траките, е отстъпило място на мирното съвместно съществуване с тракийското население.

         Константинополският период на господство над тракийските земи е свързан с адаптирането на орфическото учение с неговите обряди и ритуали към оформянето на християнския канон. Това е свързано и с превеждането на библията през ІV-V в. на тракийски език (библия бесика), съпровождащо вероятно покръстването на траките.

         Заглъхването на тракийската духовност в началото на средновековието се дължи на масовото нахлуване на различни племена.