През желязната епоха (след ХІІв.пр. Хр.) в южната част на Балканския полуостров се оформя от гръцките племена нова доктрина, която е в русло, противоположно на орфическото.Затова терминът „гръцки орфизъм” не е прецизен, макар и утвърдил се в исторически аспект.

         На първо място е отхвърлен монистичният орфически светоглед и е възприето политеистичното начало.При това не се възстановява съществуващият през предишните епохи пантеистичен политеизъм с обожествяване на природата и нейните стихии, а се възприема човекът с неговите положителни и отрицателни качества като мяра и еталон за изграждането на божествения пантеон.

         На второ място, изгражданият пантеон не се съвместява с хармонията като водещ принцип в орфизма. Между различните богове възникват разногласия, напрежения, конфликти, кръвосмешения. Това се отнася и за героите от пантеона т.е. отразява бита и нравите в обществото.

         На трето място е сменен общественият идеал. Вместо духовността на пиедестал се издига физическата сила, която осигурява самочувствие в стълкновение със себеподобните и гарантира успеха на победителите. Дори олимпийският девиз „здрав дух в здраво тяло” се възприема като стремеж да се надделее над съперника, а не като духовното начало, което подсигурява здравето на тялото. Културните мероприятия, съпровождащи олимпиадите, не променят тази нагласа в състезателите.

         За тези промени има обективни причини, изразяващи се  в характерния за епохата стремеж към надмощие и оттам – в конфронтационния начин на живот.

         През периода на Омир и след него орфизмът е премълчаван и пренебрегван като житейска философия. В своя епос Омир ползва наготово разработените от Орфей поетични принципи и конструкции, но никъде нищо не се споменава за това.Даже името на Орфей не фигурира в творчеството на Омир, макар да има основание. Едва много по-късно автори, съпоставяйки Омировия стил с Орфическите химни, разкриват този факт. Орфическото учение е пуснало дълбоки корени сред местното население, което го опазва поколение след поколение като свое верую.

         Официалният поход срещу орфизма включва и пренастройването на светилищата. Например в Делфийското прорицалище думите на Пития се тълкуват вече като предсказания за победи и паражения, а не като предвиждания за благополучие и бедствия. В Елевзина даже физически са унищожени Евмолпидите – наследниците на тракийския върховен жрец, които също са изпълнявали функциите на хиерофанти (върховни жреци) в мистериите.