От достигналите до нас литературни източници може да се направи изводът, че гръцките антични автори, в т.ч. и бащата на историята – Херодот не познават в детайли живота в тракийското общество. Битът и нравите на траките се възприемат като странни и неразбираеми. Те живеят в страната на студения северен вятър Борей, причинител на много беди. От тук до извода, че траките са причинители на беди, пътят не е дълъг. Подменянето на тракийската действителност е възприето от гръцките автори с охота. Може би единствен Тукидит, чийто произход е гръцко-тракийски, ни предоставя достоверна информация за траките – доколкото тя има място в неговата „История на Пелопонеската война.”
Представянето на траките в невярна светлина се простира в широки граници. Силно експлоатирана е тезата, че те са безкомпромисни разбойници, готови на всичко в името на своите грабителски цели. В други случаи траките са представени с качества като наивност, късогледство, недалновидност, граничещи с тъпоумие.
В Омировия епос за Троянската война е заложена следната интерпретация. Троянците, които са „братовчеди” на траките (или даже „братя”), след като десет години се съпротивлявали успешно на нашествието на ахейците, във финала на войната неочаквано се поддават на коварството на враговете си, приемайки от тях като скъп дар Троянския кон. Тази, меко казано, наивност им коства разграбването и разрушаването на Троя.
Аналогичен е и случаят с притеклия се на помощ на троянците тракийски цар Рез със своите храбри воини. След като се възхваляват техните достойнства и въоръжение, се оказва, че те могат да бъдат елиминирани по най-баналния начин, като бъде убит царят, докато спи през нощта, от промъкнал се в укрепения стан вражески воин. Необяснимо е безхаберието и бездействието на тракийската царска гвардия. ( Не става дума за вътрешно предателство, което би било широко афиширано).
В екипа на Язон при похода на Арго към Колхида са включени трима тракийци – двамата синове на Борей Зетес и Калаис и Орфей. Мотивите за тяхното участие са абсолютно неразбираеми. Целта на аргонавтите, замаскирана под булото на златното руно, е да изместят траките от водещите им позиции на корабоплаватели в Черноморския басейн. Участието на тракийски видни личности в това начинание не може да бъде разбрано по друг начин, освен като ренегатство. Няма обяснение и оправдание за личните мотиви, довели до това предателство спрямо тракийските интереси.
Тези факти са твърде показателни. Античното гръцко общество, разкъсвано от раздори и войни между отделните племена и полиси, създаващо съюзи и коварно нарушаващо договорености в тях, не може да допусне, че други „ някакви си варварски племена” могат да ги превъзхождат в каквото и да било отношение. Тези племена следва да бъдат пренебрегвани, потъпквани и използвани като наемници, работна ръка и източници за забогатяване. С особена сила това важи за елинистическия период.
Тюркската теория за произхода на българи...
Тракийския Херос в българската митология
