С утвърждаването на египетската държавност от планинския юг до Средиземно море става обединяването и на почитаните божества в различните региони по поречието на Нил в единен божествен пантеон. Той е далеч от разбирането за хомогенност, като съвместимостта отстъпва място на противопоставянето между отделните божества. Формиралата се жреческа каста вижда в противоречивостта подходяща ниша за своето съществуване и база за властови претенции. За целта е разработен строг канон, чието спазване е безусловно задължително. Той се разпростира не само в рамките на верските взаимоотношения, но и в областта на познанията за небесните тела, животът тук и в отвъдното, културата и изкуствата. Въведени са стереотипи в художественото изобразяване на природа и на събития със странни на пръв поглед условности. Това превръща египетската цивилизация в магнетично привличаща и най-авторитетна в древността.

         В нейното развитие се наблюдава първият случай в човешката история, когато победителите прекланят глава пред културата на победените. Не само това, те даже се присъединяват и приемат като своя тази култура. Такъв е случаят с управлението на хиксосите в Египет в течение на повече от век (от средата на ХVІІ в. Хр.  до втората половина на ХVІ в. Хр.) по времето на ХV и ХVІ египетска династия. Историята изобилства със случаи, когато завоевателите считат за свой дълг да разграбят богатствата на победените и да унищожат тяхната материална и духовна култура. Това показва колко монолитно непоклатима е египетската традиция.