Въпреки устойчивостта на светогледната, организационната и културната система в Египет е и исторически документирано и рухване, макар за кратък период от време. При това не са фиксирани никакви външни и вътрешни фактори, които биха могли да доведат до такива резки промени в светогледната, строителната и културната традиция. Практически е детрониран политеистичният божествен пантеон и е заменен с монотеистичния възглед с единствено божество във вид на слънчевия диск. Променен е и начинът за изграждане на храмовете. Отхвърлени са условностите в съществуващата изобразителна система, като се залага на реализма. Променен е и стереотипът в изобразяването на фараона и неговото най-близко обкръжение. Въведен е новоегипетският език. Жречеството е лишено от привилегиите, извоювани през вековете.
Тези поразителни факти и досега не са намерили задоволително обяснение. Явно спонтанността и неочакваността на промените са изненадали летописци и историци и те не са успели да проникнат в същността на случващото се.
При търсене на причините за тази религиозно-социална реформа, осъществена към средата на ХІV в. Хр., следва да се обърне внимание на обективните и субективните фактори през периода, предхождащ реформата.
През първата половина на ХІVв.пр.Хр. фараон Аменхотеп ІІІ успява да доведе Египет до икономически възход. Той стопира възможните посегателства на хетите и провежда мирна политика с владетелите на Митани и Вавилония, като им праща богати дарове в злато.
Във вътрешната политика осъществява мащабна строителна дейност в столицата Тива, в Луксор и Карнак. Аменхотеп ІІІ има сериозни проблеми с жреческата каста, която предявява все по-големи претенции за превилегии в т.ч. и териториални. Той търси подходящ начин да парира амбициите им. Наверно се появява и идеята за реформата, осъществена от неговия приемник.
МОНАХЪТ СПИРИДОН ГАБРОВСКИ ОТКРИЛ ИНФОРМ...
Идин поздрав:)