Животът на Орфей в гръцката митология е ясно дефиниран. Още с разнобоя в гръцките източници за произхода му той е лишен от правото на реална личност и е вкаран в руслото на митологията. Животът му е маркиран с няколко епизода.

         Първият от тях е свързан с неговата младост, когато смъртта го разделя с неговата любима – Евридика. Произтичащият от това събитие Орфеев подвиг е трайно вписан в  духовния живот на европейското общество през следващия период, включително до наши дни. Драматургичната фабула произтича от необикновените му музикални способности. Благодарение на тях той получава достъп до царството на мъртвите.(Апропо, спускането на Орфей в подземното царство напомня навлизането в пещерата „Дяволското гърло” – факт вече отбелязван в нашата литература.) След като преодолява успешно всички препятствия, достойни за един митичен герой, Орфей се проваля вече като типично човешко същество, благодарение на елементарното, пагубно любопитство. Това, че му е признато от гръцките автори чисто човешко качество, е твърде показателно.В същото време то едва ли може да бъде прието сериозно, като се имат предвид високите качества на човека Орфей. Този епизод толкова е впечатлил творците от епохата на Ренесанса, че се залага  в основите на оперното и изобразителното изкуство.

         Следващият епизод се отнася до похода на аргонавтите. Орфей е включен в екипа на Язон заради възможностите му да омайва с музиката си (и да манипулира) цялото обкръжение от жива и нежива природа. Обаче в момента,  в който аргонавтите се срещат със сирените, Орфей почти загубва способностите си. Той не е в състояние да въздейства върху омайващите  с песните си сирени. Налага се да ги заглуши със своя глас и лира, за да не ги чува екипажът на Арго.

         При пристигането на кораба в Колхида Язон е изправен пред редица непосилни изпитания, които трябва да преодолее, за да получи златното руно. Орфей отново се оказва неподготвен. Язон е принуден да разчита на помощта на Медея.

         Особено неправдоподобно (от човешка гледна точка) е твърдението, че завръщането на Арго в Средиземно море е станало след навлизането  в делтата на река Дунав, пътувайки срещу течението. Всички знаем, че това води към изворите на реката, т.е. към планината, а не към морето.

        Този епизод показва, че не Орфей  философът и мистагогът (създателят и посветителят в мистерии) е участвал в експедицията, а негов съименник с много по-скромни от митологична гледна точка способности. Пътешествието на Арго е документирано по датировката на Троянската война и осъществено преди нея, в рамките на един човешки живот. Има основание да се твърди, че времето на Орфей предхожда този период.

         Последният епизод е свързан със смъртта на Орфей. Широко разпространената версия за отмъщението на вакханките може да бъде оспорена. Мотивът им, оформен явно под въздействието на виното, е че той въвлича мъжете в нечестиви начинания, зад които прозира дори хомосексуален подтекст. Такова твърдение се разминава рязко с истината. За отделните съсловия в обществото подбирането на кандидати за жреческата школа на орфиците е въпрос на признание и чест. При това дейността на орфиците се оценява изключително високо от всички слоеве на обществото.